На дача (Е. Багряна)

September 5, 2009 by · Leave a Comment
Filed under: Стихотворения 

545784_lovely_little_cottage_3Аз живея далеч от света
и сънят ми е кротък и девствен.
Не долитат до мойта врата
ни тревожни, ни радостни вести.

През деня сред обилния плод
на нивята отдъхвам с надежда.
Вечерта на бездънния свод
във съзвездия нови се вглеждам.

Но защо днес сърцето се сви?
Твоя спомен не е ли погребан
сред уханните полски треви?

А над мен е планинския гребен.
Как спокойно е тука без тебе,
как спокойно и … пусто, уви!

Цената на доверието (Станка Пенчева)

August 27, 2009 by · Leave a Comment
Filed under: Стихотворения 

doverieТака съм създадена,
че предпочитам да се усмихна,
вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам, щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали.
С думи са ме оплитали -
и пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат. Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.

Без любов – Блага Димитрова

July 10, 2009 by · Leave a Comment
Filed under: Есета, Стихотворения 

685577_bridgeБез любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледа подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша – но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява – но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена,
но и утрото не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача над жестоко рамо.
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Рибарски мотив – Славчо Чернишев

July 10, 2009 by · Leave a Comment
Filed under: Стихотворения 

619742_small_boat_on_the_beachНе си по-хубава от виното,
което бавно пием в здрача,
защото няма то очи,
които лъжат и които плачат.

Есен – Георги Джагаров

July 10, 2009 by · Leave a Comment
Filed under: Стихотворения 

561058_bridge2Сбогом, казах.
Щом така си решила – добре…
И морето реве с пълна сила,
това Черно море.
Мила, като прелетни чайки
ние с тебе се срещнахме тука случайно.
И звезди, колко много звезди
ни обсипваха вечер…
Но светът е изменчив,
виж – по пясъка двете следи
се изгубиха, няма ги вече.

И последните думи заглъхват далече,
неизказани, както преди.

Есента, есента, тя оттука премина,
хвърли донос от жълти листа.
Аз съм хванат. Осъден.
Аз знам ще загина
върху кладата на любовта.

Духа вятър
и храсти в краката ми влачи.
Хоризонтът е снел капишона си
като палач.
Някой плаче. Защо плаче?
Няма смисъл да плачем.
Аз се сливам с вечерния здрач.

Аз горя.
Аз изчезвам сред дим, както чезне
еретикът, осъден на смърт,
както лодката чезне
в разлюлените бездни,
както в тъмното чезне брегът.

Сбогом, казах.
Щом така си решила – добре…
Сбогом, сбогомI
И морето реве с пълна сила
това Черно море.

Хубаво е всичко да свършва навреме

May 25, 2009 by · Leave a Comment
Filed under: Стихотворения 

Хубаво е всичко да свършва навреме -
да напуснеш рано огнището,
преди огъня да е станал на пепел.
От трапезата да станеш рано,
за да не събираш после трохите.
И да отвърнеш очи,
преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
и празни чаши…
Не ме докосвай никога без обич.

(Станка Пенчева)

И пак на дъщеря ми

May 25, 2009 by · Leave a Comment
Filed under: Стихотворения 

От всяко свое пътуване
все ти носех по нещо – да те зарадвам,
да усетиш дъха на далечините.
Как обичах завръщането,
прегръдката ни по летища и гари,
разговорите ни до среднощ.

Този път от най – далечното пътуване
няма нищичко да ти донеса.
Само – болка и сиротство,
само – заглъхващ спомен за лицето ми,
за гласа, за облака от любов,
с които те обгръщах.

Никога
няма да узнаеш
за най – странното мое пътуване.
Но ти си мисли,
че някъде все пак ме има,
че те виждам,
че в страшен за тебе час
ще се сгъстя в плазма,
в силово поле,
в светлина -
и ти ще се усетиш несломима.
И НЕ сама.

(Станка Пенчева)

Зайченцето бяло

May 10, 2009 by · Leave a Comment
Filed under: Деца, Стихотворения 

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило,
зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата.

Седнало да плаче
малкото юначе,
на кого да каже
път да му покаже.

Спряла под елхата
с лампичка в ръката
малката светулка,
на щурчето булка.

Зайчето видяла,
пътя му огряла,
отишло при зайка,
милата си майка.

Дете и птиче

May 10, 2009 by · Leave a Comment
Filed under: Деца, Стихотворения 

“Що не пееш, мила птичко,
що потрепваш тъй с крилца?
Ето, тук си имаш всичко,
и водица, и зрънца.”

Имаш позлатена клетка
с тънки пръчки, железца
и прозорец с дивна гледка
къмто ведри небеса.”

Тъй говореше детето
с нежни, ласкави слова,
а пък птиченцето клето
тъжно свело бе глава.

А отвънка птички волни
пееха със весел глас,
сякаш казваха му нежно:
” Искаш ли да дойдеш с нас?”

Трепна птичето с крилца,
блъсна в пръчките челце
и изхвръкна му душата,
стихна мъничко сърце.

На сватбата…

May 4, 2009 by · Leave a Comment
Filed under: Стихотворения 

На сватбата – в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас
и може би ще бъдеш най-щастлива-

ще дойда аз – нечакан и незван.
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне.
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне.

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
“Това е той…това е наш познат…
Защо ли посред нощ дошъл е тука?”

Лицето на любимия ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне изведнъж…
А аз ще дойда просто да те видя…

(Давид Овадия)

« Previous PageNext Page »